Позитивното в историята трябва винаги да е повече от

...
  Позитивното в историята трябва винаги да е повече от
Коментари Харесай

Приказките, които лекуват децата от комплекси и страхове

  

Позитивното в историята би трябвало постоянно да е повече от отрицателното

Всяка майка знае - най-хубавият метод да сложиш детето да спи, да го успокоиш, развеселиш или заинтригуваш, е като му прочетеш приказка. При това надалеч не на всички родители е известно, че вълшебните истории могат да извършват ролята освен на сънотворно и антидепресант, само че и на психолог. С помощта на подобаваща приказка, детето може да се излекува от свенливост или да се схванат аргументите за неприятното му държание, изяснява Аif.ru.

Независимо, че хората съчиняват вълшебни приказки от хиляди години, приказкотерапията като настрана направление в логиката на психиката се е появила релативно скоро – в края на предишния век. Както и доста други ноу-хау, този способ в началото е употребен при работа с особени деца (аутисти, хиперактивни и т.н.). Резултатите били потресаващи - благодарение на приказкотерапията психолозите съумели да реализират доста усъвършенстване в положението на болните деца. След като методът дал резултат при комплицирани психични проблеми, толкоз по-успешно би работил той по отношение на капризите и страховете на вашето мъниче.

Приказкотерапията всъщност е операция посредством вълшебна история, която детето освен би трябвало изслуша или прочете, а и да преправи, да допише, да изиграе съгласно функциите, да изясни аргументите за държанието на този или оня персонаж. Благодарение на това, че малчуганът ще натовари приказните герои със своите прекарвания, ще излязат на ярко всичките му обиди и комплекси, които до този миг са се крили в потайните кътчета на душата му. Разбирайки какво съответно изтезава, вълнува и разстройва детето, ще ви бъде доста по-лесно да намерите общ език с него и да му помогнете да позволи казуса си.
За да употребявате приказкотерапията на процедура, не се нуждаете от тапия за професионален психолог. Просто дружно  с вашето дете си припомнете някоя обичана приказка, а по-късно го помолете да я опише още веднъж. Бъдете деликатни, не го прекъсвайте, само че и не забравяйте да задавате уточняващи въпроси. По време на диалога ви могат да се изяснят доста неща. Например, да се окаже, че Сивият Вълк от „ Червената шапчица ” е бил злобен, тъй като момиченцето и баба му не желали да дружат с него и той се е чувствал уединен. Това може да значи, че и вашият палавец се бие на детската площадка не тъй като има неприятен темперамент, а тъй като другите деца по някаква причина не желаят да играят с него. Принцесата Несмеяна пък плаче от заран до вечер, тъй като майка й и татко й непрестанно се карат. Във вашия случай тъжната принцеса е щерка ви, а нейните родители – вие със брачна половинка си. Ето, става известно, че вашите връзки вълнуват детето ви доста по-силно, в сравнение с сте предполагали.
След като към този момент сте напипали казуса, заемете се да го решите. Постарайте се да обясните на дребното създание, че вероятно има метод да се помогне на принцесата или на Сивия Вълк. Но никога не подавайте на детето отговор, който е верен съгласно самите вас.
Преправяйки приказката, както на него му харесва, детето ще подбере подобен вид, който е най-подходящ на личното му вътрешно положение. И това ще е отговорът, който ще ви даде освен ключа към решаването на казуса, само че и ще разреши на детето да се освободи от вътрешното си напрежение.
Внимавайте! Ако чедото ви промени положителния завършек на приказката на неприятен, в случай че направи положителния воин прекомерно нечовечен и злопаметен или, съчинявайки някоя история, подчертава върху експанзията и сцените на принуждение, тогава би трябвало да се обърнете към психолог. При сериозните случаи, с психокорекцията, пък била тя и приказна, би трябвало се занимае експерт.

Заклинание против страхове

Преправянето на известни истории не е единственият прийом на приказкотерапията. Ако вие от дълго време знаете за някакъв проблем на детето си, подберете или даже съчинете сами магически роман, който оптимално да се приближава до неговата обстановка. Ако детето е стеснително и страда поради неналичието на компания, дано героят да му покаже по какъв начин да си намира другари, а в случай че то се опасява от тъмнината, разкажете му по какъв начин вашият воин се е справил с тази своя уплаха. Измислете вълшебно проклинание, което е помогнало на героя да пребори страха си. Въоръжен с това чудодейно наричане, идващият път, когато остане на мрачно, детето ви ще бъде по-спокойно и решително в силите си.
Освен това не пречете на детето да фантазира. Родителите постоянно укоряват рожбите си в прекомерно съчинителство. Някои даже изрично им не разрешават сходни нелепости. Не бързайте да се включвате в редиците на тези бащи и майки. Психолозите настояват, че детското фантазиране е една същинска автотерапия. Измисляйки си истории, детето изговаря вълнуващите го въпроси и се пробва да им откри отговори. Защото приказките, които вашето дете съчинява, освен отразяват вътрешния му свят, само че и способстват за личностното му развиване, учат го да взема решение житейски задания.

Принцеса? Кралица!

Ако най-малко една от вашите приятелки твърди, че в детството си в никакъв случай не се е преобличала като принцеса или самодива, значи, ви лъже. Също както и сериозните татковци, които осъждат децата си за индианските пера по главите им или за батманските им крила. Всички малчугани обожават да влизат в разнообразни функции и да се преобличат в приказни костюми. Освен удоволствието, от сходна игра може да се извлече голяма изгода. Ако, да вземем за пример, вие сте майка на срамежлива, неуверена щерка, позволете й да стане прелестна кралица. Идете с нея до огледалото и ще видите по какъв начин се изпъват раменете й и се трансформира походката й! А за несвъртащият го на едно място палавец ще е потребно да се почувства рицар, виновен за спасяването на света.
Намерете с детето си огромна кашон и направете от него магически сандък. Може да го напълните със наличието на бабиния дрешник: ярки кърпи, пера и засукани шапки. Предложете на детето си да вади един по един тези аксесоари и да си постави това, което му хареса. Попитайте го в какъв персонаж се е трансформирало и да ви опише повече за него - какво обича, с кого дружи, благополучен ли е, има ли потребност от помощ? Задачата ви е да съберете оптимално количество информация за измисления воин – та той е директно отражение на личността на вашата рожба. Влизайки в облик, детето може, от една страна, да разкрие потисканите си страсти и стремежи, а от друга – да репетира разнообразни модели на държание, което ще му помогне при общуването с връстниците му.
Впрочем, преобличането ще ви помогне и на вас. Превръщайки се във магьосница, кралица или повелителка на джунглата, ще можете да развълнувате и вашето дете – то ще одобри изискванията на играта и с наслада ще извършва даваните от вас виновни поръчения.
Ползвайки се от Кралската си власт, ще ви бъде по-лесно да убедите немирника да си събере играчките или да си оправи леглото.

Мнението на експерта

Светлана Коноваленко, детски психолог, логопед, к. п. н.

Когато избирате приказка за четене вечер, избягвайте печалните и мрачни сюжети – позитивното в историята би трябвало постоянно да е повече от отрицателното. Леките вълшебни приказки са най-хубавият вечерен вид. Ако четете някое по-голямо произведение и го прекъсвате на средата, с цел да продължите на следващия ден, правете го на неутрално място. Ако оставите детето в леглото, затваряйки книгата в отрицателен миг (например, Иван – царският наследник е умрял, а Сивият Вълк още не е донесъл живата вода), не е изключено детето цяла нощ да е с напрежение и да не може да спи умерено.

Всичко с времето си

На 3 години: Трите прасенца
На 3-4-годишните деца са им забавни приказки за животни, без значение дали това си детски стихчета или по този начин обичаните „ Трите прасенца ”.

На 4,5 години: Мечо Пух
От 4,5 години децата получават голямо наслаждение да слушат приказки, в които си поддържат връзка животни и хора. Кристофър Робин и Мечо Пух са превъзходен вид.

На 5 години: Пепеляшка
На 5–6 години децата към този момент се разпознават с човешки персонажи: момчетата – с рицари, девойките – с принцеси. Такива са приказките на Шарл Перо и Андерсен.

На 7 години: Измисли си самичък
На 6–7 години детето стартира да си измисля лични приказни персонажи и да споделя за тях на близките – постоянно се появяват чудовища и всевъзможни причудливи зверове. Ако чуете от детето си следващата ужасна история, не се хващайте за главата - психолозите настояват, че, плашейки със своите разкази близките, детето отработва своите лични страхове.

Споделихме с вас тази забавна публикация от

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР